Law Firm Novelconsult

Заповедно производство

автор Борис Еленков

Януари 2010

Заповедното производство, уредено в новия Граждански процесуален кодекс /ГПК/, е съдебна процедура, по силата на която заявителя-кредитор предявява вземането си чрез заявление до съда. По своята родова подсъдност компетентен е районния съд по постоянен адрес или седалище на длъжника. Заявлението се попълва по утвърден от Министъра на правосъдието образец – заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Целта на заповедно производство е да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане.
Заявителят може да иска издаване на заповед на изпълнение в следните случаи:
Съгласно чл. 410 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, чиято стойност е с размер до 25 000 лева за:

  •   парични вземания или заместими вещи;
  •   предаване на движими вещи, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението.

Заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията, предвидени за редовност на исковата молба, като вземането трябва да е прецизно индивидуализирано. Към заявлението не е необходимо представянето на доказателства за установяване на вземането. В закритo заседание съдът разглежда заявлението и ако то е редовно, издава заповед за изпълнение. Заповедта съдържа реквизитите, изчерпателно посочени в ГПК. Заповедта се изпраща на длъжника, като в двуседмичен срок от получаването й той има право да възрази срещу нея. Възражението не трябва да е мотивирано, достатъчно е само „възразявам”, като правния ефект от него е, че заповедта за изпълнение нe влиза в сила. В този случай заявителят има право да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземането си в едномесечен срок, като следва да довнесе дължимата държавна такса за образуване на исковото производство. При положение, че възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила и съдът издава изпълнителен лист за вземането и отбелязва това върху заповедта. Когато съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение въз основа на връчена заповед за изпълнение, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.
Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Недоволен от размера на вписаните в заповедта разноски в тежест на длъжника може да бъде както самият длъжник, така и кредиторът, който е посочил по-големи такива.

Заявителят има правна възможност да обжалва разпореждането, с което се отхвърлят изцяло или отчасти заявлението, като обжалва разпореждането пред по-горен съд с частна жалба. Срокът за обжалване е едноседмичен от съобщаване за разпореждането на заявителя.
Съгласно чл. 417 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, независимо от неговата цена въз основа на:

  • акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
  • документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
  • нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
  • извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
  • извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договора за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
  • договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
  • влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на ГПК;
  • акт за начет;
  • запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

Когато със заявлението е представен документ от кръга на посочените в чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. След като съдът в закрито заседание провери дали представеният от заявителя документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, издава следните актове:

  • разпореждане за незабавно изпълнение;
  • заповед за изпълнение;
  • изпълнителен лист, за издаване на който прави надлежна бележка върху заповедта за изпълнение и върху представения документ.

Когато според представеният документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален документ или с изходящ от длъжника документ. Съответно, заявителят следва да е приложил и този документ, изходящ от длъжника.
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва от заявителя с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
При уважаване на искането на заявителя се издава заповед за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист, която се връчва от съдебния изпълнител при пристъпване на изпълнение заедно с Поканата за доброволно изпълнение.
Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
След връчването на заповедта за изпълнение на длъжникa, той може:

  • да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение;
  • да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
  • Частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнени се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображение, извлечени от актовете на чл. 417 от ГПК.

Спиране на изпълнението
За да спре незабавно изпълнение в срока на възражението, длъжникът следва да направи и искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства или да представи надлежно обезпечение за кредитора в случаите на чл. 417, т. 1 – 8 от ГПК. В противен случай възражението срещу заповедта за изпълнението не спира принудителното изпълнение. По искането за спиране на незабавното изпълнение съдът постановява определение, което недоволната страна може да обжалва с частна жалба.
Частично спиране на изпълнение
Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представено обезпечение е частично, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането. При няколко задължени лица обезпечение по чл. 420, ал. 1 от ГПК служи само за лицето или лицата, които са го представили.
Иск за съществуване на вземането

Спирането на незабавното изпълнение на заповедта ангажира единствено и само заявителя, като може да предяви иск за съществуване на вземането, когато е спазен съответния срок по ГПК. Предявяването на иска не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в предвидените случаи, когато е представено обезпечение или убедителни писмени доказателства от страна на длъжника. Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и длъжникът може да се снабди с изпълнителен лист срещу кредитора за връщане на суми или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото разпореждане за незабавно изпълнение.
Възражение срещу заповед за изпълнение поради невъзможност за оспорване
В едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

  • заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
  • заповедта за изпълнение не му е била връчена лично в деня на връчването той не е имал обичайно местопребивававане на територията на Република България;
  • длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
  • длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Подаване на възражението пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта, освен ако длъжникът не представи обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение по реда на ГПК. Новото разглеждане на делото започва с указание от съда, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
Иск за оспорване на вземането
Длъжникът може да предяви иск за оспорване на вземането, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Срокът за предявяване е тримесечен от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.