МАЙ 2017

Кой носи финансовата тежест за небаланси, в случай че коригираните графици са по-неблагоприятни за производителя от подадените от самия него графици.

През лятото на 2014 г. бе поставен стартът на балансиращия пазар на електрическа енергия. Като всяко ново не-що в родната енергетика и процесът по балансиране започна взривоопасно. Негативите от начално-то объркване, както обикновено се случва, бяха поети от ВЕИ производителите.

Съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), Националната електрическа компания (НЕК) е координатор на специална балансираща група на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с различни участници, като например ВЕИ производителите, които са присъединени към електропреносната мрежа, в т.ч. производители, присъединени едновременно към електропреносната и електроразпределителната мрежа, когато същите не са избрали друг координатор. От самото начало на балансиращия пазар и функционирането на балансиращите групи, НЕК предприе практика да прави корекции в индивидуалните прогнозни графици, които всеки участник в балансиращата група изпраща към координатора и който график в крайна сметка следва да се регистрира от независимия преносен оператор.

В резултат на това, ВЕИ производителите- участници в балансиращата група на НЕК остро реагираха. Последваха из-явления на техните асоциации, според които балансиращият пазар функционира при липса на прозрачност и в нарушение на ПТЕЕ.
В разрез с механизма и логиката на ПТЕЕ, НЕК извършва едностранни, произволни и необосновани корекции на прогнозните графици за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), които крайните снабди-тели и производителите подават към НЕК. Според производителите, данните показвали, че тези действия на НЕК водят до увеличение на количествата небаланс с до 100% на часова база.
В подобна атмосфера възникнаха и първите съдебни спорове. Някои производители отказаха да платят сумите, дължими за начислените им небаланси, като предявиха отрицателни установителни искове пред съдилищата за установяване недължимост на въпросните плащания. Други плащаха и впоследствие завеждаха искови производства за връщане на не-дължимо платени суми. Основният въпрос, предмет на съдебните спорове, е има ли правомощие НЕК да извършва едностранни корекции в подадените от участниците в балансиращите групи прогнозни графици. Отговорът на този въпрос е по-скоро положителен. Общественият доставчик извлича аргументи в подкрепа на тезата си, че има право да коригира графиците на производителите в разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ПТЕЕ и чл. 93а от Закона за енергетиката.
Независимо, обаче, дали ВЕИ производителите могат да бъдат подведени под хипотезата на тези разпоредби (тъй като ПТЕЕ противоречат в тази си част на чл. 93а от ЗЕ), то ал. 8 на чл. 78 от ПТЕЕ е категорична – коригираните от НЕК количества са задължителни и за производителите в балансиращите групи на Обществения доставчик, т.е. достатъчно е ВЕИ производителят да е член на съответната балансираща група на Обществения доставчик, за да са задължителни за него корекциите на НЕК.
За съжаление, несъвършенствата в нормативна-та уредба в тази част може би са резултат от неправилното схващане на същността и целите на балансиращия пазар. Според едно от становищата на Обществения доставчик, корекциите в графиците на ВЕИ производителите се налагат, когато след получаване на прогнозите за консумация на електроенергия на крайните снабдители се констатира прогнозен излишък на електроенергия. Затова следва да се предприе-мат всички възможни мерки за изготвяне на балансиран график, отчитащ потребление и производство. Този баланс, според мен, не
се постига с корекции и намеса в прогнозите на производителите, а чрез балансиране т.е. събиране на подадената от тях информация, обобщаването и изпращането на независимия преносен оператор. Крайният етап на осигуряване-то на въпросния баланс е закупува-нето на балансираща енергия или продажбата на излишъка на балансиращия пазар, който е създаден именно за тази цел. Балансирането е процес, който има за цел да бъде
създаден център, в който да се обобщава прогнозна информация за потреблението и производството на електрическа енергия, за да може да се търгува с излишъците в съответните балансиращи групи, ако има такива.

Напразно, обаче, усилията в съдебните процедури бяха на-сочени към установяване на липсата на законова възможност НЕК да коригира графиците. По-важният въпрос, според мен, в случая е кой носи финансовата
тежест за небаланси, в случай че коригираните графици са по-не-благоприятни за производителя от подадените от самия него графици. ПТЕЕ и тук са категорични – за периода до юли 2015 г. производителите следва да заплатят разходите за небаланси върху разликата от подадените от тях графици и реалното производство. От месец юли 2015 г. пък е въведена изрична забрана в Закона за енергията от възобновяеми източници – за количествата електрическа енергия, която подлежи на изкупуване, търговски-те (TPS) графици на балансиращи групи с членове производители на електрическа енергия от възобновяеми източници могат да бъдат променяни само по реда на чл. 73 от Закона за енергетиката. Това означава, че независимо дали НЕК е имала или не право да коригира графиците на производителите за периода до месец юли 2015 г., ВЕИ производителите са длъж-ни да поемат разходите за небаланси само за разликата между по-дадения от тях график и реално-то производство. С оглед на това, претенциите на НЕК като координатор на балансираща група за разходи от формирани небаланси от ВЕИ производители са неоснователни.

Публикувана МАЙ 2017